Въстанието на Долчино
Италианецът Долчино (1250-1307) бил разколник, последовател на сектата „ Апостолски братя “. Неин създател бил селянинът от Парма Джерардо Сегарели.
Съвременниците на Сегарели настояват, че бил умоповреден, само че очевидно не е било напълно по този начин, щом съумял да притегли много почитатели. А времето било удобно за възникването на нови секти. Наближавала 1260 година, за която предсказвали, че тогава ще дойдат краят на света и появяването на Антихриста. Освен това, през 1259 година Италия била връхлетяна от епидемии, които засилили вярата в сходни предсказания. Всеки трябвало да се покае, да се помири с враговете си и да върне имуществото, добито с измами. Била оповестена прошка за всички изгнаници.
От тази бурна ера сектата на Сегарели излязла авторитетна и укрепнала. Тя била подкрепена от доста богати и авторитетни хора. Сегарели даже се обърнал към папата с молба да я утвърди като „ безпаричен медал “, сходно на францисканския. Папата отказал, само че с благосклонен звук. Сегарели почнал да изпраща своите „ апостоли “ в далечни райони на Италия и Франция.
Учението на „ Апостолските братя “ за тъждество и беднотия на Църквата не се различавало доста от проповедите на голям брой религиозни групи, които папата тогава трябвало да търпи. Самият Сегарели бил покровителстван от епископа на Парма и живял в двореца му 12 години, играейки ролята на готован и съвсем шут.
Но последователно връзките с папския двор се влошили. Сектата от ден на ден разобличавала покварата на духовенството, отклоненията от апостолските идеали – а курията (папския двор) пък на собствен ред посочвала еретичните трендове на сектантите.
За въздействието на сектата може да се съди по обстоятелството, че през 1286 година тя била наказана в Англия на синод в Чичестър, през 1289 година – във Вюрцбург, Германия. Накрая и Инквизицията се заела с нея. През 1294 година Сегарели бил задържан, а през 1300 година наказан и изгорял на клада.
Но по това време отпред към този момент стоял предводител от напълно друг вид – Долчино. Той бил противозаконен наследник на духовник, подготвял се за духовнически сан; само че бил заставен да бяга, тъй като го хванали, че краде пари от своя нравствен ментор.
Долчино влезнал като послушник във францискански манастир, където се срещнал с учението на „ апостолските братя “. Напуснал манастира и срещнал послушницата Маргарита от манастира „ Света Екатерина “ в Тренто. Успял да влезе в манастира като аргатин и я убедил да избяга. Двамата станали скитащи проповедници на учението на „ апостолските братя “, съгласно което имуществото и дамите са общи. Членовете на сектата нямали право да допират пари, а трябвало да живеят единствено от лепта. Забранено им било да работят и да се подчиняват на който и да било. Подобно на първите апостоли, те трябвало да слушат единствено Бога.
Постепенно учението им станало намерено враждебно спряло Църквата. Според тях тя била „ вавилонската развратница “. Разрешавало им се да лъжат и да се отхвърлят от личното си обучение, в случай че „ в сърцето си “ му оставали правилни.
Запазени са подробни цитати от три писма на Долчино. В тях той приканва да бъдат убити папата, всички кардинали, епископи, монаси и свещеници. За ролята на нов папа показва самия себе си.
През 1303 година или при започване на 1304 година Долчино и неговите почитатели въстанали и нахлули в Италия. Към него почнали да се стичат бунтовници още и от Франция и Австрия. Основали населено място в една планинска котловина. Храна вземали с принуждение от прилежащите села.
Скоро всички околни региони изпаднали в суматоха. Тогавашни летописци пишат: „ Безбожните еретици, катарите, превзеха горното течение на долината на река Рекси, укрепиха се там и безбожно грабят прилежащите региони, опустошават страната с огън и меч и правят всевъзможни безчестия “.
Силите на жителите надалеч не били задоволителни, с цел да се защитят от армията на сектантите, която към този момент наближавала 5000 души. Скоро всички градове и села на десетки километри в близост били разграбени и опожарени. Гражданите събрали пари, с цел да платят наемници, които да ги защитят от войските на Долчино. Сектантите заловили локален духовник, отрязали носа, ушите и ръцете му и го изпратили на локалните хора, с цел да ги уплашат. Накрая се събрала армия, само че дружините на Долчино я рагромили. Бунтовниците нахлули в прилежащите градове, като ги грабели и откарвали жителите им в иго. След това ги разменяли за храна, а при положение на отвод ги измъчвали и убивали, измежду тях и деца. Накрая папатата обявил Кръстоносен поход срещу еретиците, само че той приключил с крах. Реката, по крайбрежията на която била унищожена кръстоносната войска, почервеняла от кръв.
Войната траяла три години. Долчино въоръжил дами, които се сражавали дружно с мъжете. Еретиците го почитали като светец и папа, бил въведен обред за целуване на обувките му. Особено гневно били преследвани свещеници и монаси. Църквите били осквернявани, свещените съдове и облекла – разграбвани, иконите – разбивани. Олтарите били употребявани за клозети.
След дълга битка, най-сетне през 1307 година Долчино бил обграден и хванат. Повечето негови почитатели били премахнати.
Като наказване за осъществените зверства, Долчино бил подложен на страшни страдания. Маргарита била изгорена пред очите му, а самият той развеждан по улиците на близкия град и малтретиран с нажежено желязо на всяко кръстовище. Накрая го изгорили на клада и в Италия настъпил мир.
